|
КАКВО Е НАСИЛИЕ И КАК СЕ СТИГА ДО НЕГО?
Всяко действие или поведение, насочено срещу другия човек
или собствената личност, което предизвиква физическо,
психическо и емоционално страдание, може да се нарече насилие.
По своята социална същност насилието е антихуманен акт.
То е вид престъпление и нарушава достойнството и интересите на
личността.
Насилието е един от възможните резултати на агресивното
поведение. Също като него, то има много разновидности и форми на
проява. Насилието се проявява по различен начин, в зависимост от
това кои са неговите извършители, кои са жертвите и какви са
отношенията между тях.
За справянето с насилието е необходимо познаване на
закономерните му характеристики.
ФАКТИ ЗА НАСИЛИЕТО КАТО ПРОБЛЕМ НА БЪЛГАРИТЕ
Навсякъде по света има хора, които упражняват насилие
спрямо другите.
Със задълбочаването на социално - икономическата криза в
обществото ръстът на домашното насилие се покачва. В този
контекст безработицата и липсата на финансова сигурност могат да
бъдат посочени като основни фактори, провокиращи насилието във
всичките му форми. Наблюденията върху живота, както и данни от
проведени проучвания, показват, че у нас доминиращо по размери и
жестокост е домашното насилие.
Според други изследвания, Балканите са място, където
насилието е част от растежа на децата, т. е. възпитателна мярка.
Насилието в семейството се провокира по -рядко от това, че
детето е нарушило родителска забрана, и по – често от това, че в
семейството има някакъв проблем. Посочените факти подкрепят
тезата, че у нас насилието служи за преодоляване на семейни
проблеми и е израз на принципа ”По - силният винаги има право”.
СЪВРЕМЕННИ ФАКТОРИ НА СРЕДАТА, КОИТО
ЗАСИЛВАТ ТЕНДЕНЦИЯТА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА
НАСИЛИЕ В НАШАТА СТРАНА
- Социално - икономическата криза и нейните последствия
-фактор, който застрашава физическото оцеляване на отделни
лица или семейства и предизвиква духовно обезверяване;
- Средствата за масова информация - фактор, който
застрашава изграждането на ценностната система у
подрастващите и в известен смисъл провокира използването на
насилието като механизъм за решаване на конфликти;
- Глобализацията - фактор, който застрашава себереализацията
на личността. В глобалното общество човек осъзнава
несъвършенството си и по - често изпада в депресия.
- Отчуждението - фактор, който застрашава сплотеността на
общността като група и провокира недоверие и несигурност;
- Социалната девалвация - фактор, който застрашава
съхраняването на духовната идентичност. Липсата на ценности
и ценностна ориентация се отразява предимно регресивно на
човешкия род.
ПО КАКВО НАСИЛНИКЪТ СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ
ДРУГИТЕ ХОРА?
За съжаление липсват ясни признаци. Насилници има сред
всички общности. Те не са представители на определена социална
група и не могат да бъдат разграничени по вероизповедание,
възраст, политически пристрастия.
Насилникът може да бъде:
- богат или беден;
- млад или стар;
- семеен или несемеен;
- ниско или високообразован;
- от пълноценно или непълноценно семейство;
Могат да се идентифицират някои характеристики на
личността на насилника, които определят, че при конкретни
ситуации той може да прояви насилническо поведение.
Психически характеристики, доминиращи в личностния
профил на човека с насилническо поведение:
- Лица с ниска себеоценка, компенсирана в идеализиране на
физическото превъзходство като средство за подчиняване на
хората, с които общува;
- Лица с емоционална неустойчивост, водеща до липса на
самообладание в екстремни ситуации;
- Лица с краен егоцентризъм при удовлетворяване на
собствените потребности;
- Лица със засилена агресивност и жестокост и с дефицити в
способите за приемане и прошка;
- Лица, смятащи се за недосегаеми - отмъстителни и изпълнени с
омраза към всеки, който се изпречи на пътя им;
- Лица с примитивно съзнание за жената и нейната роля в
семейството и социалния живот;
- Лица с алкохолна и друга зависимост от вещества.
РИСКОВИ КАТЕГОРИИ ГРАЖДАНИ
Чрез описание на различните категории жертви могат да
бъдат идентифицирани рисковите групи със специфични
възрастови или социални особености.
Познаването на особеностите в поведението на различните
видове жертви ще помогне на полицейските служители да
оптимизират и индивидуализират подхода си при всеки отделен
случай.
Жертвите могат да бъдат категоризирани като първични и
вторични.По този начин се получава представа за степента на
засегнатост на потърпевшия във физически или психологичен
аспект.
Първична жертва е всеки индивид, който страда от физическо
увреждане или емоционална травма в резултат на престъпно
посегателство или бедствие.
Вторична жертва може да бъде свидетел или човек, свързан
по някакъв начин с първичната жертва на престъпление.
При първичните жертви реакциите са по - интензивни и
травмата се преживява по-дълбоко.
Жертвите преживяват различни по интензивност психически и
физически травми. Това зависи от степента на “участие” в
криминалния акт.
За добра превантивна работа, както и за правилно оценяване
жертвата на насилието, е необходимо в полицейската практика да се
познават рисковите групи и принадлежащите към тях субекти:
Високорискови жертви:
- хора с девиантно или криминално поведение;
- хора, принадлежащи към деструктивна семейна и /или
социална среда;
- хора с отклонения в психичното и интелектуално развитие.
Умеренорискови жертви:
- хора, произхождащи от непълноценни семейства;
- хора с ексцентрични навици;
- деца без родителски контрол.
Нискорискови жертви:
- хора с нормална жизнена, професионална и социална среда.
ВЪЗРАСТТА КАТО ФАКТОР
Деца
Децата са особено уязвима категория поради неспособността
да оказват физическа съпротива. Липсата на социален и жизнен опит
ги лишава от възможността да оценяват актовете на насилие като
такива.
Такива примери се наблюдават, когато:
- насилникът е близък роднина;
- насилието е ежедневие в семейството;
- с внушено чувство за вина;
- правят се съобщения за въображаемо насилие,което реално не
е извършено.
Във връзка с това е необходимо детските показания да
бъдат консултирани с психолог.
Пубертетната възраст е рисков период, в който могат да
бъдат създадени предпоставки за лекомислено и /или крайно
поведение.Повишава се рискът от извършване на
противообществени прояви и престъпления.
Хора над 65 години
Понякога поведението на тази рискова група хора се
характеризира, освен с болезненото оттегляне от социалната
активност, и с биологична деградация и психични промени. Те могат
да се изразят в проблеми с паметта и мисленето, по-ниска способност
за контрол на емоционалните състояния, обостряне на
конфликтността и др.
ОТКЛОНЕНИЯ В ПСИХИЧНОТО И
ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО РАЗВИТИЕ КАТО РИСКОВ ФАКТОР
Психични болести
При почти всички психични болести има промени в съзнанието
и поведението на болните, които в различна степен повишават риска
от насилие. Неспособността на тази категория хора да оценява
адекватно определени ситуации ги превръща в потенциални обекти и
жертви на насилие. Поради специфичното си болестно състояние те
трудно се справят с травмата. Проблеми могат да възникнат и около
достоверността на показанията им.
Умствена изостаналост
Проблемите на тази категория хора са сходни с проблемите на
психично болните.Често те не разбират смисъла на извършените
спрямо тях действия и по тази причина трудно или въобще не ги
оценяват като престъпни. Интелектуалният им дефицит и
особеностите на възпроизвеждане на информацията често пораждат
съмнения за достоверността на деянието.
|
|
|
|