|
СЪСТОЯНИЯ И ТИПИЧНИ РЕАКЦИИ НА ЖЕРТВАТА НА НАСИЛИЕ
При оценка на състоянието на жертвата трябва да се обърне
внимание на интензивността на преживяване на психичната
травма. Когато жертвата е в състояние на травматичен или
посттравматичен стрес, е възможно да се наблюдава поведение,
което на пръв поглед да изглежда алогично и притеснително за
полицейския служител. Тези реакции са нормални реакции на
ненормално събитие в човешкия живот.
Остротата на симптоматиката зависи от фактори като:
- възраст;
- физическа и психическа кондиция на пострадалия;
- наличие на предишен опит с подобни ситуации;
- адекватен отговор на полицейския служител;
- подкрепа от семейството, професионалната и социалната
общност.
Остра стресова реакция
Възниква непосредствено в момента на стресогенното
събитие и е свързана с:
- първоначално състояние на вцепененост;
- стесняване на вниманието и дезориентация;
- отдръпване от стресогенната ситуация;
- депресия;
- прекомерна тревожност, самоизолация;
- възбуда, гняв, хиперактивност.
Може да се наблюдава частична или пълна амнезия за времето
на травматичното събитие. В подобни случаи е препоръчително
жертвата да бъде изведена бързо от стресогенната ситуация.
Обикновено симптомите отзвучават бързо и с жертвата може да се
работи безболезнено за нея. Ако това не стане, симптомите започват
да отзвучават спонтанно след 24 - 48 часа до 3 дни.
Посттравматично стресово разстройство
Възниква в случаите, когато травматичната реакция не е
добре овладяна и жертвата не може да се справи с травмата.
Става дума за закъснял отговор на стресогенното събитие.
Симптомите на посттравматичното стресово
разстройство са:
- епизоди на повтарящо се изживяване на травмата като
внезапно спомняне на отделни фрагменти от ситуацията;
- преживявания под формата на сънища, кошмари;
- продължаващо чувство на “вцепененост” и емоционална
притъпеност;
- проява на враждебност към другите;
- загуба на настроение, апетит, нарушения в съня;
- избягване на действия и сигнали, напомнящи травматичната
ситуация.
Реакции у жертвата на престъплението, различни от
травматичния и посттравматичния стрес
- Чувство за вина и самообвинения. Тази симптоматика е
разпространена при сексуални престъпления и домашно
насилие.Често това чувство се внушава от насилника, с цел
осигуряване на “мълчание” от страна на жертвата.
- Чувство за безпомощност и страх. Генерирането на страх и
тревожност, като ефекти на насилието, може да доведе до
негативни промени в социалното поведение на жертвата и така
чувството й за защитеност да бъде уязвено.
- Парадоксални реакции като смях или обезценяване на
случилото се.
- Неконтролируем гняв и агресия и пренасочване на гневните
реакции към неутрални субекти, предимно към
представителите на закона.Това е често срещана реакция и тя е
парадоксална при домашно насилие. Подобно поведение обаче
не е израз на лично отношение към служителя на реда и
закона. Жертвата изпитва необходимост от незабавно
разтоварване, а гневът е интензивно емоционално състояние.
Обект на този гняв е насилникът, но не винаги
взаимоотношенията жертва - извършител позволяват
адекватно освобождаване на емоцията и в този случай гневът
се пренасочва към по-достъпен обект.
|
|
|
|